Тази година един град, в една държава, на един континент, на една планета навършва 130 години от обявяването и за столица. Както се казва: „Честит Рожден Ден!”
130 години са достатъчни за равносметка, за анализ на историческия ход, за сравнение с други със сходен статут, тоест сравнение с други столици.
За огромно съжаление равносметката, анализа, сравнението на база тези 130 години са само и единствено във вреда на въпросната столица. За какво говоря, ли !? За това : София е град със 7000-годишна история. Това го прави един от малцината градове на „стария континент” с най – древно, бурно и исторически значимо минало. При разкопки са открити предмети от бита на неолитния човек, останки от каменната и бронзовата ера. Предполага се, че една от причините за заселването на района са минералните извори с лековита вода, изобилстващи и днес. Траките от племето „серди” са първите населявали областта. Те дават първото име на града – Сердика. „Одрисите” са населявали града близо 500 г. пр. Хр. През IV век пр. Хр. градът става владение на Филип и сина му Александър Македонски. По – късно, по време управлението на император Траян става център на административна област. Името на града по това време е Улпия Сердика. Построени са кули, крепостни стени, бани, административни и култови сгради, гражданска базилика и булевтерион (голям амфитеатър). През ІІ век градът е част от провинция Долна Дакия, и макар и малък териториално бурно се развива. Великолепен за времето и нуждите градоустройствен план и архитектура. Богат на развлечения и обществен живот. Не случайно император Константин Велики го наричал “моят Рим”. По времето на император Юстиниан градът отново е в разцвет. Доказателство за него разцвет е напълно запазената римската ротонда, превърната по – късно в раннохристиянски храм “Св. Георги” / находяща се зад хотел „Шератон”./ През V век градът е владение на Атила. През 809 г. Кан Крум го приобщава към българските земи. Името вече е Средец, значещо средище. С падането през 1018 година под византийска власт името бива променено – Триадица, значещо „между планините”. 1194 г. името Средец е възстановено. Градът е бил обект на нападения, набези на маджари, кръстоносци, сърби. При освобождението от византийското владичество градът е върнат като част от България. По онова време вече носи името София. Името идва от храмът „Света София”, съществуващ и днес. През 1382 година град София пада под османско робство. Въпреки изразената възхита, запазена в документи от онова време поробителите променят драстично облика на града за петте века робство. Отчетена и от тях стратегическата позиция на града го превръща в търговски център на балканският полуостров, път свързващ Европа и Мала Азия. Създадена е и първата балканската железница през XIX век като част от линията „Ориент Експрес”. 4 януари 1878 г. София освободена от османското робство. Стратегическата позиция, природните дадености – три планини, благодатна почва, термални извори, богата култура и история, търговски център и свързващ път между запада и изтока са причини градът да бъде избран за столица на България. Обявен за такъв е на 4 април 1879 г. Според данни населението тогава е около 12 000 жители. Оттогава до днес са изминали 130 години. През тези 130 години паденията на града са осезаемо и видимо повече отколкото възходите и разцветът.
През тези години 53-ма кметове ръководят столицата, къде с по – голям, къде по – малък успех. Първият кмет на града е Манолаки Ташев. Други видни българи заемали кметската длъжност са Димитър Хаджикоцев, Димитър Петков, Иван Гешов, Петко Тодоров, и разбира се Владимир Вазов. Преди и след освобожденска София е свързала историята си, архитектурата, градоустройството си с имена като Леандър Льо Ге, Вито Позитано. Антонин Колар - първия градски архитект. Пьотр В. Алабин – губернатор на града. Императорският комисар княз Дондуков - Корсаков, Княз Александър Батенберг. Това са само малка част от хората оставили своя отпечатък в изграждането на столицата на България – София.
В кратце само маркирам историята на града, историята на столицата, защото от един момент, та до днес падението на София олицетворява некадърната, престъпна международна и вътрешна политика на всякакви слабоумници, които се упражняват в управлението на една столица, на една държава. И когато днес погледнеш било от „птичи поглед”, било от земята столицата – лицето на държавата виждаш тази малоумщина в разбитите улици, в рушащите се сгради, в липсата на реален регулационен план, в хаотичния трафик, в мръсотията потулили история, култура, архитектура на този древен град. И за да е пълна трагедията тази малоумщина е заразила и населението, което с овчедушие, безхаберие, безразличие дозарива всичко що си струва в тази столица, европейска – географски поне, столица.
 И цялата тази кретенщина само за има няма 70 – тина години попиля един град, устоявал на мародерски набези на войнстващи племена, на поробвания, на бомбандировки, на заметресия, на кървави атентати. Ако трябва да представя днешна София кратко, то би звучало приблизително така: „ Столица на самоунищожението”. Вероятно на някого ще му прозвучи твърде гръмко, патетично дори!? Така да бъде! Ето Ви още факти от най – новата история на София. Спокойно можем да приемем за повратна точка от възход към падение бомбандировките на съюзническите войски в края на Втората световна война. Последващите управленци на държавата, в частност столицата с изумителна лекота го удрят на съсипия. Идеологията изповядвана след войната е водещ фактор в международна и вътрешна политики, във възгледите, визията за минало и бъдеще, в народопсихологията. Тази идеология води до унищожаването на архитектурни паметници, на съзнателна подмяна и манипулация на културно и историческо наследство, на почти напълно изтрита народна памет, на целенасочено обругаване на хора и събития, както в национален план, така и в регионален. За какво всъщност говоря ли !? Преименуват се почти всички софийски улици и то с цел , тъй нареченото „промиване на мозъци” . Унищожава се всякаква връзка с царски, имперски, аристократични влияния, като се заменят с идеологически „правилни”. Булеварди и улици, цели квартали биват прекръстени . Идеологически угодните имена са Георги Димитров, Жданов, Емил Марков, Димитър Благоев и още един куп знайни и незнайни комунистически дейци. Царските имоти са ако не разрушени, то преобразувани в галерии, без помен за историята, която вграждат в себе си. Родните домове на български творци, неудачни със своето творчество на идеологията са преустроени, отчуждени или чрез ловки манипулации представени за родни къщи на партийни дейци. Започват строителствата на грандомански сгради и жилищни комплекси, лишени от каквато и да е архитектурна стойност. Унифицирани, в нюансите на сивото, бледи и безлични. Премахват се паметници на велики българи и на тяхно място изникват съвременни гробници, наричани мавзолей и какви ли не още уродливи съоражения от типа на „1300 години България” в градинката пред НДК. Но, с това далеч не свършва съсипията на столицата. Последните кметове от времето след 1989 година също дават своя дан. Наравно с възстановяването на имена на улици, булеварди, квартали те пренасочват, източват пари предоставени по различни проекти за възстановяването и облагородяването на града. Издават купища недалновидни заповеди, които се оказват в тотална щета на столицата. Празноговоренето в бъдеще време е пословично. Ще направят чудеса от храброст – ще ремонтират улици, ще реновират сградите, ще санират ж.к.-тата, ще подменят водопроводи и канализации, ще подменят автопарка на градския транспорт. И още колко много ще... Онова, което правят обаче остава незабелязано, защото е проява на популизъм. Повече от половината пари потъват незнайно къде, а с остатъка се купуват при неизгодни условия няколко нови автобуса, или се реновира сграда, която всъщност няма забележителна архитектура и историческа стойност. Да не забравяме, че столицата няма завод за преработка на битови отпадъци, защото парите все не стигат...,и не защото ги няма! И всичко това „ръка за ръка” с вече заразените с малоумщина жители, които дълги години практикуват трошенето на превозни средства на градския транспорт; изхвърлянето на боклук през балкона; изхвърлят боклук в тревни площи, градинки, улици, само не и в кофите за смет; чупенето на пейки, катерушки, общи жилищни площи; занемаряването и неподдържането на фасади, общи части; липсата на историческа и културна памет, и все по принципа : Моето си мое, общото не ме засяга!” 
Да Ви е честит 130 годишния любилей !
Не биде отбелязан с фанфари! И може би не бива! Всъщност какво да се празнува – мръсния, мрачен, неприветлив град – столица на една Европейска държава!? Или може би, липсата на канализация в иначе титулувани за елитни райони на София!? Или пък изкилиферчената бълваща отрови комунистическа изцепка – „Кремиковци” , която гордо е изтипосана на един подстъпите за София!? Или пък зловонното сметище на друг от подстъпите за столицата!? Или пък неприветливото и често рухващо от северните ветрове подобие на летище !? Или пък цялостния облик на столицата, която прилича като да е след въздушно нападение!? Или пък липсата на зеленина, която ако случайно я има някъде бива обрязана, но не от хигиенни мотиви!?
Може би опело би било далеч по подходящо за случая и момента!
Както гледам желаещите да се титулуват столица на България се изпокриха !? Дадоха на „заден ход”, както се казва! Защото за да си столица на България си обречен самоунищожение и разруха, поне в най – новата история !
Има ли кой да иска да стане столица или столичанин !? Дълбоко се съмнявам ! Ако имате още подобни напъни тези снимки са за Вас!
В статията са изпозвани информация от сайтовете : bg.zonebulgaria.com http://sofiaculture.bg/130/index.php, както и снимков материал от личен архив.