Всяка народност има своята специфика, всяка общност живее със своите си митове, легенди и клишета. И след като ние сме нация, общност също имаме митове, легенди и клишета. Колкото повече се вглеждам в тях, толкова повече в съзнанието ми се оформя едно заключение: „ Ние пак от торбата с ..., сме извадили...”, иначе казано, избрали сме си неподходящи митове, легенди и клишета. Има една поговорка : „Всички наопаки, ние на терсене!” Е, да де, ама на мен ми стана много терсене от това терсене.
Съзирам един обединяващ лайт – мотив в тези нашите си митове, легенди и клишета. Този лайт мотив е базиран на високомерие, надменност, сарказъм спрямо всички други народности и общности. И шопското „ От Искъро по - длибоко нема и от Витоша по- високо нема!” е красноречиво доказателство и за митовете, легендите и клишетата, и за лайт мотивът.
Ето няколко мита, легенди и клишета.
Българите са втори в света по коефициент на интелигентност. В този мит има ключов момент и той е коефициент на интелигентност. Коефициентът на интелигентност всъщност е потенциала, възможния капацитет на интелигентност. В този смисъл сме втори, най – вероятно! От потенциалът и реалното потребяване на една интелигентност разликата е като деня и ноща, слънцето и луната. Защото, като се огледам и потенциал виждам, ма реално потребяване не. Ако потребявахме пълния капацитет, който е удостоен с почетното сребро как ще ми обясните мръсотията, в които тъне цялата площ, наречена България!? Как ще ми обясните сиромашията !? Как ще ми обясните повсеместната агресия, наложила се като форма на общуване!? Колко глупаво от моя страна !? Как въобще посмях да си мисля, че интелектът е равнозначен на чистоплътие, материално благополучие, кроткост и смиреност. Как въобще посмях да си мисля, че на българите може да се предложи да приложат чужди митове, легенди и клишета !? 
Българите са сред най – трудолюбивите народи. Единствено в българския фолклор има фразата: „Учи мама, за да не работиш!” , както и поговорката „Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл!” То, трудолюбиви има, но след като целокупния български народ, а може би е по правилно да кажа : „цялото българско човечество” е толкоз трудолюбиво защо жизнения стандарт е равнен към праг на бедността !? Защо брутния вътрешен продукт на държавата е, колкото на държавици с население около и под милион !? Защо в кръчми по села и паланки всичко живо пие на „тефтер” вместо , макар и за минимална заплата не се хване на бачка в местната ферма, или на полето !? Защо в офиси и магазини персонал уплътнява работното време с реене на поглед, я в монитор, я през витрината!? Ако впрегнем приказките си за трудолюбието ни, може би ще произведем електроенергия подобаваща на АЕЦ. Какво ли би се случило ако вместо да говорим за работа, започнем да я работим !? Защото и в този мит не количеството, а качеството е водещо. Но и тук на гордата българска душа не може и предложи дори да приеме чужди клишета !
Българите сме най – толерантни към другостта. Парадирането с един мит не го превръща в реалност! Колко българи познавате, които са осиновили дете с недъг или различен етнос !? Единици ще се окажат, ако имаше някаква статистика, а може би нули. Толерантност не значи съжаление. А всеки ден съм пряк свидетел на това с нищо не предизвикано съжаление към един човешки недъг. Всеки ден съм свидетел как толерантните българи странят от хора с умствен или физически проблем, сякаш са заразно болни. Вие на това толерантност ли му казвате !? Аз му казвам малодушие, простотия и глупост. А каква е толерантността към етносите в България !? Лицемерието не е толерантност ! То не са програми за интегриране, то не са социални политики за добруването, а вечер сред близки се започва : „мамата...” и е поред цигани, турци, помаци, еврей, арменци, македонци. Всъщност толерантността на българите се изразява в желанието или да ги модифицира генно, така че да се получат чисти арийски българи или да ги претопим.
Сега да не ме разберете погрешно!? Нямам намерение да разгарям етнически конфликт!
Друго клише е, че жената не може да бъде шофьор и не може да „разбира” от футбол. Вярно, че по белези обществото българско е патриархално все още. Не съм от жените, които горещо и безапелационно прегръща еманципацията като верую, но пък подобни клишета също не са ми по сърце. Аз не съм шофьор, само се возя, като куфар. Но, куфар с чувство за самосъхранение. Попадала съм на какви ли не шофьори – започнете от водачите на превозни средства в градския транспорт и свършете с най – близките ми, всички до един шофьори. Всякакви възрасти, мъже и жени. Изводът ми е един – седне ли българин зад волана, без значение от пол, възраст се чувства безсмъртен и велик и шофира на принципа: „ Аз съм с предимство пред всички останали!” За футбола какво да кажа!? Умереността на жените им позволява да видят по – обективно играта и уменията на един или друг футболист, треньор. Фактът, че не пеят мръсни песнички за съдията, че не ходят по стадиони въоражени до зъби, и не демонстрират с побой клубни пристрастия в никакъв случай не означава, че не познават и не разбират играта.
Сещам се за още митове, легенди и клишета, които да онагледят това, че експлоатираме тях, но сме ги подхванали на терсене. Защо все от неправилния край хващаме въжето!? Защо за всички е ласо, за нас бесило !? Защо сме превърнали в криворазбрано и  
потребено на терсене клише !?