Постинг
12.09.2009 19:36 -
"Собствеността поражда страдание!" VII Последна част
Имате ден, час, място и име, където, когато и който да извърши ритуала : „Изповядване на сделка”. Тоест, добрахте се до нотариус и кантората му. Присъствието на Вас, в качеството Ви на купувач, на настоящия собственик, в качеството му на продавач, и длъжностно лице на банката, в качеството му на кредитор са задължителни. Документи за самоличност също са задължителни. Всички останали документи са предоставени предварително на нотариуса, който ги е прегледал и въз основа на тях е изготвил нотариален акт и договорната ипотека. Трябва да ги изчете и с подписването им Вие ставате собственик и длъжник. Преди някой обаче да Ви позволи да парафирате ще трябва да платите. 3 % върху сумата/цената на имота. / Неписано правило е, че тези три процента се поделят между купувач и продавач. Забележете НЕписано. Има вариант да не сте успели да убедите продавача да поеме половина такса и вече уморени от преговори, препускане из града, и други обстоятелства да сте склонили да платите всичко. Има и вероятност купувачът да приеме да плати половината на база данъчна оценка, а разликата до цената на покупката да си е отново за Ваша сметка. / На прочетено вече собственик и длъжник. След три дни отново трябва да дойдете до кантората на нотариуса за да получите вече вписаните, и така узаконени нотариален акт и учредена ипотека. Оттук поемате обратно към банката. Предоставяте им техния оригинал на документа и те на свой ред нареждат да се преведат парите на продавача. Ако са ги превели предварително по негова сметка, заради опасенията му, че може да остане с „пръст в уста” са били само и единствено видими, но блокирани. Разблокират ги. Вие се отървавате от него, но не и преди да Ви прокълне, защото за превода, транзакцията от Вашата в неговата сметка банката си е взела такса превод и той има пари минус стотина кинта. Едва клетва в повече, какво толкова !? Бързате да се изнесете от банката и да отидете в собственото си жилище. Много бързате! Последните щрихи не са нанесени още. Вашият „стокхолмски” приятел Ви информира, че в следващите дни трябва да му доставите застраховка на имота, която е в полза на банката, и че тази застраховка трябва да се подновява всяка година. Колко ще Ви струва зависи от оценката на застрахователя и рисковете, които ще покрива.
Излизате от банката. Освен, че трябва да отидете в застрахователна кантора, трябва да отскочите до електроразпределителното, топлофикационното, ВИК дружества да подадете заявления за промяна на собствеността, да платите таксите, които се изискват. За финал имате и задължението да отскочите до общината, към която се числи имота, да подадете и там едно заявление за промяна на собствеността, както и нова данъчна декларация следователно да заплатите и едва тогава да се стоварите в новото си жилище. „Поливане”, „ освещаване” правите, ако искате. Не е задължително.
Честито! Отбелязахте гол, тъчдаун, страйк и каквото още се сетите! Вече сте официално собственик и длъжник.
Оттук нататък ще плащате данъци, входни и комунални такси, застраховка, месечна вноска по ипотечен кредит. Прибавете и средства за поддръжка на имота, разходите за храна, дрехи, удоволствия, както и разходите по евентуално движимо имущество, което притежавате.
Комай страданията тепърва започват!?
В заключение ще кажа, че изпитвайки все още на гърба си това „страдание” коренно промених възгледите си относно необходимостта от собственост, най – вече недвижимата! Знам, че никога не бива да казвам никога, но не бих искала да повтарям това упражнение. С оглед на годините си, променените възгледи, преподредените приоритети ще кажа, че съм убедена в твърдението, че „собствеността поражда страдание” . Достатъчно ми беше ! Оттук насетне всеки има правото да вземе в предвид, всичко казано до тук или да го подмине, съотнасяйки го към „ пълни глупости”, „приказки на завистници” или както намери за добре.
Излизате от банката. Освен, че трябва да отидете в застрахователна кантора, трябва да отскочите до електроразпределителното, топлофикационното, ВИК дружества да подадете заявления за промяна на собствеността, да платите таксите, които се изискват. За финал имате и задължението да отскочите до общината, към която се числи имота, да подадете и там едно заявление за промяна на собствеността, както и нова данъчна декларация следователно да заплатите и едва тогава да се стоварите в новото си жилище. „Поливане”, „ освещаване” правите, ако искате. Не е задължително.
Честито! Отбелязахте гол, тъчдаун, страйк и каквото още се сетите! Вече сте официално собственик и длъжник.
Оттук нататък ще плащате данъци, входни и комунални такси, застраховка, месечна вноска по ипотечен кредит. Прибавете и средства за поддръжка на имота, разходите за храна, дрехи, удоволствия, както и разходите по евентуално движимо имущество, което притежавате.
Комай страданията тепърва започват!?
В заключение ще кажа, че изпитвайки все още на гърба си това „страдание” коренно промених възгледите си относно необходимостта от собственост, най – вече недвижимата! Знам, че никога не бива да казвам никога, но не бих искала да повтарям това упражнение. С оглед на годините си, променените възгледи, преподредените приоритети ще кажа, че съм убедена в твърдението, че „собствеността поражда страдание” . Достатъчно ми беше ! Оттук насетне всеки има правото да вземе в предвид, всичко казано до тук или да го подмине, съотнасяйки го към „ пълни глупости”, „приказки на завистници” или както намери за добре.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 486
