Има нещо тотално сбъркано в образователната система в България. И няма абсолютно нищо случайно в тази грешка.
С началото на учебната 2009/2010 г. избрах нова стратегия. Да съм позитивно настроена към образователната система като цяло, към материала в учебниците, към новия правилник. Сметнах за редно, да не се вглеждам в „дребните” дефекти, да не им отдавам голямо значение. Пък и нова власт, нови управленци, може и да не съм гласувала за тях, но те са избранниците на мнозинството и заслужават „кредит на доверие”, така щото да разгърнат потенциала. Само дето позитивизмът ми се изпари. Двайсет години минаха и заминаха в разгръщане на потенциал. И ако себе си съм прежалила, то някак не ме кефи и детето ми да расте и живее живота си във вечно разгръщащ се потенциал. Но, както казах на инстанциите им дреме на маргаритката, дали нас ни кефи, на къде въобще ни ходи китката. Но, това е малко встрани.
Новият правилник звучи строго. В новият правилник има и права, и задължения, както за учениците, така и за учителите и родителите. В новият правилник има и наказания. И така трябва. Новият правилник е един вид договор и като всеки договор са маркирани правата, задълженията и санкциите, които ще се налагат спрямо съгрешилата и нарушилата договорките страна. Като съдържание няма да крия напълно подкрепям новия правилник. За съжаление съдбата на този правилник ще е като комунизма. На теория звучи перфектно, но на практика ще се провали. Ще се провали, защото пак и отново не е ясно кой точно, как точно ще упражнява контрол за спазването на този правилник. Има достатъчно условности, благодарение на които да бъдат оспорвани най – вече наказанията. За да бъде наложено едно наказание се ангажират ученик /провинилият се /, учител / този, в чиито час е провинението или пряко засегнат от провинението /, класен ръководител, педагогически съветник, при тежки провинения целият педагогически и учителски съвет, докладчик /учител преподаващ на ученика, заемащ ролята на прокурор /, представител на „Социално подпомагане”/ заемащ ролята обществен защитник /, директорът, родителят . Е, процедурата стана тромава, колкото и предното изречение. Пък и момент – ние в училище ли се намираме или в съдебната палата. Когато някой възрастен наруши договор отнася глоба, барабар с лихви за пропуснати ползи или дисциплинарно бива уволнен. А тук, то са изслушвания на засегнатите страни, то са обвинителни актове, пледоарии, и както си му е редът обжалване. Ако някой си мисли, че с подобни процедури ще респектира и дисциплинира пубертети е в известно заблуждение. Но, то пък като се замисля май не това се цели !
В стремежа да се спести подобна тромава, неоправдана процедура всички ангажирани ще предпочетат компромис /практиката го показва / и де факто ще нанесат повече щети, защото това няма да остане незабелязано именно от онези, които искаме да респектираме и дисциплинираме. С компромиси, които са си клинчене от правилата авторитет ще изградим, ама некой друг път! И силно загрижени за психичното здраве на децата като по традиция бодем очи, вместо вежди да изписваме.
Но да оставим настрана правилника. Експерти и специалисти отговорно заявяват, че стилът в учебници и помагала е вдигнат. Някой дори заявяват, че е академичен. Информацията е осъвременена и напълно подходяща за възрастовите групи. Облика на учебниците и помагалата е модерен, привлекателен за децата. По всички показатели учебници и помагала са перфектни. Логиката е, че коефициентът на интелигентност ще се повиши, общата култура също. Казано иначе, от училищата излизат и ще излизат високо образовани и добре възпитани млади хора. „Дай Боже всеки му!” Как тогава да си обясним не толкова високия резултат на матурите, как да си обясним поведението на младите хора, което май не е точно израз на добро възпитание, и как да си обясним цялостното агресивно общуване ?
Що се отнася до възпитанието безспорно основен фактор е родителското тяло, но възпитателния елемент е част и от училището.
Изучавайки български език, математика, въобще всички дисциплини ние се учим да спазваме правила.
Да де, ама учебниците са пример за нарушени правила. Извинете ме, ама номера с печатна грешка не минава.
И вероятно съм пропуснала момента, в който са осъвременявали българския език и са променяли правилата му, та искам да попитам :
Има ли грешка или е напълно правилно : Дванайсети !? Какво е определението, пояснението на глагол ? Какво е определението и пояснението за устно и писмено общуване ? Като какво се явява епитет в българския език – част на речта, част на изречението или какво ?
В течение на учебната година още бая въпроси ще изникнат! Но, всяко нещо с времето си!
И понеже става твърде дълго писанието тук ще кажа, че следва продължение.
В него очаквайте:
Задължителното купуване на униформи, но не дотам задължителното обличане на униформите.
Участието на родители в училищното настоятелство – проформа или реален контрол и коректив ?
Делегираните бюджети – де факто и фактически !
Българското училище – урок по бизнес
И започват да се търсят вини...
А вината е обща - на обществото най-вече!
Това, което се случва в училище и с децата ни е огледало на обществения живот. Агресия, безотговорност, липса на мотивация за учене, лесни начини за придобиване на образование... да изброявам ли още?
Твърде безотговорно е обществото като цяло към децата ни. Та нали те са бъдещето на България?
