Религия, езичество и съвременност – обединени в един празник. Може би точно поради тази причина Коледа се възприема за най – значимия празник.
И днес Коледа е синоним на вълшебство. И макар да знаем историята, митовете и легендите не можем да си обясним магичността, която сякаш насища въздуха в тази нощ. Нощ на чудеса. Чудото на рождеството, чудото на мистериозното даруване, чудото на посланието за доброта и надежда.
Етимологията на думата Коледа ни отвежда далеч назад във времето, когато славяните са отбелязвали деня на зимното слънце стоене, което било начало на годината и почитали бог Коляда /Коленда. От друга страна коренът на думата се търси в латинската дума calendae, означаваща първи ден на месеца. „Сalendae” произхожда от „calo” – значещо „известявам”.
Начало и известие – думи символизиращи и обясняващи Коледа.
Всъщност в древността на 25 декември – Коледа народите от Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове – Озирис /египетски /, Митра /персийски /, Дионисий /гръцки /. Както е известно всички тези богове са свързани със слънцето, началото, известяването.
В зората си християнството е празнувало Христовото Рождество на различни дати – 6, 7 януари. Няма точни данни, но учените са единодушни, че през IV в. в Рим се налага празнуването на Рождество Христово на 25 декември. Разрастването и засилващото се влияние на християнството вероятно са в основата на избора на 25 декември за Рождеството на сина божи. Макар и да успява да преобрази 25 декември и да и придаде нов смисъл в християнството и до днес са запазени част от езическите вярвания, символи, ритуали на почит и празнуване на Коледа. Спокойно можем да кажем, че някой от вярванията, символите, ритуалите биват асимилирани от новата вяра.
За това свидетелстват самите те. Един от обичайте по време на „сатурналията”* повелявал всички сфери на дейност изключае осигуряващите храна и веселие да се затварят. Друг обичай било хората да си разменят подаръци, наричане „стрени”*. Познат бил и обичай палене и носене на факли и свещи с цел прогонване на тъмните и зли духове, които бродели по земята, тъй като това е времето, в което тъмната част на денонощието е най – дълга. Тевтонският езически празник – „Дванайсетте нощи” и до днес е част от ритуалите свързани с коледните празници. В България този ритуал е свързан с русалиите*, които обикаляли през тъй наречените мръсни дни/ поганни дни или 12 дни от Коледа до Богоявление и прогонвали злите духове и караконджулите.
Украсяването на вечно зелени дръвчета или окичването на домовете с тях също е древен обичай. Скандинавските народи закачали джел*, друидите – имел*. Далеч по – късно, някъде през VІІІ в. св. Бонифаций налага елата като символ на Христовото Рождество.
Днес Коледа, предимно в християнския свят, се отъждествява и с образа на Добрия Старец, Дядо Коледа, Santa Claus, Saint Nicholas, Крис Крингъл, Papб Noel.
За първообраз на познатия в наши
дни като Дядо Коледа се приема св. Николай. Легендите казват, че раздавал
дарове на бедните и онеправданите, като ги пускал през комините или ги мятал
през прозорците. Днес този светец в България се почита на 6 декември, познат
като Никулден. В държави като Холандия и Белгия това е празник на децата, при
който за послушание ще открият в обувките си шоколад, бонбони и подаръци, в
противен случай обувките и им ще са пълни с въглени и съчки. Такъв, какъвто
днес познаваме Дядо Коледа е благодарение на фантазията на Клемент Кларк Мур,
който през 1822 г. написва "Разказ за посещението на свети Николай",
а година по – късно публикува историята под заглавието "Нощта преди
Коледа". В историята се разказва за закръглено джудже идващо от Север с
шейна теглена от седем елена. Влизал през комините и в чорапите оставял
подаръци за децата. През 1863 г.
Томас Наст публикува на страниците на "Харпърс
Магазин" рисунки на Дядо Коледа и неговата работилница на Северния полюс.
И така до 1931 г., когато
художникът Хадън Сандблом превръща Добрият старец в рекламно лице на компанията
„Кока – Кола”. Макар и комерсиализирането на образа безспорен е фактът, че
популярността нараства неимоверно.
Независимо от произхода на празника или заради него, независимо от символиката или заради нея, независимо от духовността и комерсиализацията или заради тях Коледа е време, което носи усещането за вълшебство. Начало, доброта, светлина, вяра, надежда – ето това е вълшебство.
Весела и Щастлива Коледа!