Постинг
16.12.2009 12:05 -
Една смахната история
На стълбището между първия етаж и партера се разминавам с
вълк и кокошка. Той ме гледа кръвнишки като ще да ме яде, тя съвсем естествено
нещо кудкудяка. Смутолевям „Добър ден!” и през стълба се изнизвам. На
тротоара друг капан. Пуйка разхожда доберман. И на него му приличам на ходещ
салам. Той хора не хапел ме успокоява пернатата твар. Но по погледа му
разбирам, че месо яде. Отстъпвам
заднешком между паркираните автомобили. Щом преценявам като безопасно
разстоянието се втурвам по улицата. Достигам крайната си цел – мястото където
работя. Пъстра картина. Цял зоопарк.
Имаме лисица маскирана като заек.
Един цял целеничък катър. Кошута,
гъска и тапир. Цял ден вакханалия. Празни приказки и разпри сме произвели на
стойност милион, работа сме свършили не повече от четвърт и тя е изостанала от
минал ден. В края на един нарочен само
за работен ден в шест без десет пред вратата настъпва суматоха. Всеки припряно
се приготвя да си тръгне. Без малко и нисък старт ще заемат. Щом стрелките
удрят шест часа като подивяло стадо се втурват през вратата и по стълбите. Тръгвам си и аз. Отивам в близкия бар. Според уговорка имам
среща с приятели. Влизам. Седнали са. Настанявам се и аз и иззад гърба ми се
явява стръвница. Ръмжи нещо в смисъл
какво ще поръчам. Сърдито ми подава менюто. И за всичко това трябва да плащам!
Извинявам се на приятелите си и си тръгвам. Докато вървя си мисля, че искам да
съм ламя. С радост и сладост бих ги изяла.
– Докторе, бачкам като кон, всеки ми крещи като на говедо, прибирам се уморен като куче, ям като вълк, спя като лалугер... какво да правя?
– Ми иди на ветеринар!
:):):)
Шегата настрана, басните неслучайно разказват за хората чрез животни....
цитирай– Ми иди на ветеринар!
:):):)
Шегата настрана, басните неслучайно разказват за хората чрез животни....
Търсене
За този блог
Гласове: 486
