Има нещо, в което силно се съмнявам и то е , че престъпниците се организират и кроят престъпните си планове посредством интернет и телефонен апарат. Вярно, може би си имат страница във „Фейсбук” или чатят в „Скайп”, може би дори си имат собствени сайтове и блогове, но не са идиоти. Факт е, че има и интернет измамници и престъпници, но тези, в които уж се е прицелил ЗЕС някак не ми звучи сериозно да потребяват  интернет за да движат и ръководят „бизнеса” си.

Основните потребители на тези услуги – интернет и телефония са именно гражданите, за чиято сигурност и ЗЕС трябва да се грижи. В интернет пространството се движи предимно легална информация. Лична и бизнес кореспонденция. 

За един добър анализатор, каквито не се и съмнявам че има в право охранителните среди трафикът между две бизнес организации може да говори много. Трафикът между група хора, обединени от идея, кауза и прочее също. Не разбирам особено, но специалисти в областта твърдят, че практически с достъп до трафика се получава и достъп до самата информация, която „тече”.  Ако е вярно, то този закон е най – малкото притеснителен. Отдавна знаем, че информацията значи пари и власт. В самата идея и философия на този закон е заложена корупцията и злоупотребата и в това няма абсолютно нищо случайно.