Седях в тъмното и гледах великолепните тройни и четворни скокове на фигуриста? Гледах привидната лекота, с която правеше фигурите. Гледах как елегантно преливаше от бързи, насечени стъпки към плавни и забавени приплъзвания по леда. Знаех, че зад тази качествена, изпипана, красива програма стои човек отнел човешки живот, прекършил младостта и щастието на втори и донесъл болка, много болка на десетки хора, поднесъл и сам на себе си изпитание без край.
Нямам и бегла представа какви чувства изпитват близките на жертвата, близките на пострадалата, близките на извършителя на престъплението. Мога единствено да предполагам и дори, и тогава надали ще съм близо до владеещите ги чувства и мисли. Аз, която съм страничен наблюдател съм объркана от полярността на възгледите, чувствата и мислите си, какво остава за хората белязани от случилото се ?
Когато вниманието ми се насочи към екрана, състезанието беше свършило. Вървеше някакъв репортаж от Australia Open, но в съзнанието ми продължаваха да изникват въпроси. Има ли въобще съизмеримо изкупление ? Идва ли възмездие с наказанието ? Възможно ли е искрено и пълно покаяние и опрощение ? Всред толкова болка може ли да има утеха и покой ?
Беше сряда, 20 януари. Гледах кратката програма на мъжете по фигурно пързаляне на Европейското първенство в Талин, Естония и трябваше да е забавно.
25.01.2010 22:53
Извън това снощи се изнервих докато чаках , да започне гала концерта в Талин!Вървяха някакви футболни мачове.Все пак Евроспорт пусна една леко съкратена версия на галата. Благодаря им за това докосване до този красив спорт!А на вас Мария бъдете здрава!