Винаги съм се учудвала, и вероятно няма да спра да се учудвам на хора, които все гледат чуждите радости и грижи. Коментират, анализират, злорадстват, хулят, клюкарстват, и то се по повод тези, чуждите радости и грижи. В подобни ситуации си задавам въпроса : „Тези хора, нямат ли собствени радости и грижи, та „изземват” чуждите и се занимават с тях? Силно се съмнявам, да си нямат! Не би било нито нормално, нито човешко да нямат свои, защото според моите разбирания, грижи и радости нямат само мъртъвците! Вярно, че има и група хора, които толкова са изпразнени от съдържание, че спокойно можем да ги определим като мъртъвци приживе. Няма как обаче, всички да са живи мъртъвци !? Явно, случаят е друг !? И друг, пак му се учудвам ! В основата си, надничането в паничката на друг е провокирано от отрицателни състояния, отношения и настроения. Вглеждайки се в чуждата паничка обаче, всички негативи, освен че се изливат в чуждата паничка, се изливат и в собствената такава. „Ефектът на бумеранга” важи напълно в подобна ситуация. И точно това ме учудва . Не стига, че на собствените си плещи са личните грижи и радости, но на всичко отгоре трябва да се натовариш и с хорските. Това си е чист мазохизъм! Глупост също! Но пък, не е моя работа да ги мисля! Щом изпитват потребност да са магарета – рев, инат, дисаги – свой и чужди, пък и къчове, които под тежестта приличат повече на гърчове – нека са си магарета !