Всеки почитател на това киното има своя лична класация, свой любими актьори и актриси, свой паметни сцени и реплики. Всеки има поне един филм, който е гледал повече от веднъж и не защото по местната кабеларка го въртят до втръсване, а защото никога не му омръзва.

Може би греша, но през последните години тези филми, тези актьори са рядкост.  Винаги съм приемала киното не само като форма за забавление, но и като изкуство, и като такова си мисля, че трябва да излиза, поне от време на време от меркантилното, елементарното и опростеното.

Не оспорвам трудът положен при създаването на специалните ефекти да речем, но един филм се превръща във „велик”  най – малко заради насищането със всякакви визуални и звукови ефекти. А днес има достатъчно примери, в които точно тези ефекти изглеждат някак самоцелно. Днес има филми, чиито сюжет или липса на такъв е подчинен на демонстрация на техническите възможности. Пример в това отношение за мен е последната апокалиптична продукция „2012”. Не съм преглеждала бокс-офис класациите – вероятно държи първото място по приходи, но едва ли ще се запомни с друго. Е, безспорно и с визуалните ефекти. Друго просто няма.

Изнесох тази дълга пледоария, защото все по – често се улавям, че макар и да повтарям, потретям, та  и повече гледам „стари” филми, в които ефектите „уплътняват „ и „допълват”.

С тази статия ще сложа началото на класация, моя класация за режисьорите, актьорите, композиторите, жанровете  и прочее превърнали киното в изкуство. И макар и странно да изглежда ще започна с филмите на ужасите /horror.

Следва…