Срещнахме се случайно в кварталната бакалия. Веднага я познах. Изненадах, се че я виждам в квартала. Преди няколко години изчезна ненадейно, оставяйки само злостни клюки, които заживяха свой собствен живот. Сега ми се усмихваше лъчезарно. Тя също ме бе познала. Бързо разменихме общоприетите поздрави и комплименти, без всъщност дори да се слушаме. В гимназията бяхме приятелки. Спонтанно се уговорихме да се видим на следващия ден в кварталното кафене –хубавите общи спомени, както и любопитството една към друга бяха пре достатъчни.
На следващия ден в уговорения час, на уговореното място се срещнахме. Седнахме в сепарето най – далеч от хорските погледи и за да не последва обичайното за в квартално кафене – всеки те познава, и те забелязва, дори уж само за малко се присъединява. Поръчахме на обичайно начумерената, за този часови пояс сервитьорка и думите заваляха. Всъщност вървеше малко в телеграфен стил – бързи въпроси и кратки, едносрични отговори. Нещо като въображаем пъзел. Изминалото време на забрава, незнание и далечност бяха подмятани като парченца, ориентири, отправни точки, които по – късно ще подреждаш и ще вграждаш за да видиш пълната картина. Неизбежно беше и разговорът се насочи в посока на клюките преписали ли и ролята на курва, мръсница, прелюбодейца. Нейното изчезване беше захранило и угоило тези образи до степен, която смачка родителите и ги принуди да се преместят да живеят в друг квартал. Трябваше да отметнем и тази тема. Тежестта на казаните в миналото думи, злобата и жестокостта подслонени от клюките бяха свръх багаж – твърде много ненужни вещи и дрехи, за които трябва и да платиш:
- Проститутка съм. – лекотата и спокойствието, с които произнесе тези думи ме смутиха. Дали беше изпитание от нейна страна, свикнала околните да я приемат предубедено, заради една от житейските и роли!?Дали беше своеобразен тест за тесногръдие и лицемерие, такова каквото мнозина водени от клюките демонстрираха в нейно присъствие!? Или беше лишена от емоция биографична справка!? Не знаех какво се крие зад двете думи и смущението ми премина в мълчание и зрително изучаване на жената срещу мен. Късо подстригана , небрежно разчорляна коса , а всъщност : „Комплименти за фризьора!”, волево изражение контрастиращо с лъчезарна усмивка. Облечена в памучна, прилепнала по тялото и тениска с апликация на геройте от „Loony Tооn`s”, протрит джинс и платнени ниски кецове. Хлапашкият и вид не можеше да прикрие сексуалността, която излъчваше. Всеки жест, всяка мимика на лицето, всяка поза на тялото – всичко в нея се свеждаше до една дума „Секс”. И това не бе съзнателно търсен ефект, но бе съзнателно експлоатиран ефект. Сексапилът преминаващ отвъд, преливащ в перверзност беше просто даденост, която тя умело използваше. От унес на неловко мълчание неусетно бях преминала в неприкрито зрително изучаване и тогава се чух да казвам :
- Ще ми дадеш ли визитка !? – прихна в смях. Този и смях го помня още от гимназията. Заразителен. Невъзможно да не те увлече и макар да не знаеш защо се смееш искрено, досущ като дете. Извърнах поглед за момент към вече претъпканото заведение – реакцията на посетителите беше очаквана. Онези, които не познаваха двете жени неволно се усмихваха. Онези, припозналите я в одумвания образ от миналото гледаха към нас с възмущение и укор. Смехът утихна, разговорът ни продължи, темата остана непроменена.
- Преди малко ме изучаваше, нали!? – беше по – скоро риторичен въпрос от нейна страна, затова и не отвърнах нищо. Просто кимнах утвърдително:
- Защо,...какво очакваше!? - за миг само пробягна едно неочаквано за мен изражение, но тя прикри издишвайки дима от цигарата :
- Извинявай, но това снизхождение ли беше !? – малко сопнато попитах : - Нямам очаквания! Просто си създавам пълна представа...до вчера не знаех какво изобщо се случи с теб, днес пием кафе и ти изтърсваш, че си проститутка, така както повечето хора ще кажат „Добро утро!”...
- Извинявай! Това е нещо...незнам, защитна реакция, може би. – беше искрено извинение и нямах причина да продължа да дълбая разговора в тази посока. Затова поисках да задоволи любопитството ми, като ми разкаже защо и как е започнала !?
Започнала донякъде случайно, донякъде след размисъл и преценка:
- Парите. Всъщност, каквото и да си приказвам...парите и тогава, когато започнах и сега парите са причината. – в отговор изразих съмненията си. Онова, което знаех оттук – оттам за този свят, светът на проститутките не ме навеждаше на мисълта за добро заплащане и джентълменско отношение, както на сводници, така и на клиенти:
- На нивото, на което съм пари има. Има достатъчно и за мен и за сводника ми, а има и за онези над него. Докато са доволни клиентите, ще сме доволни и ние... – недоизказаните думи някак заплашително останаха да висят в пространството:
- „Докато”...!? - попитах по –скоро за да успокоя и притъпя породилото се безпокойство от думите и .Вярно, не било като в „Хубава жена”, но тя и не го е очаквала. Никога не е хранила илюзии, че ще има съдбата на героинята на Джулия Робъртс. Подобни мечти и представи биха били пагубни за нея:
- Няма цветя и рози! – нотката и на примирение в гласа не ми бяха в особена помощ в опита си да потуля притесненията:
- Това е бизнес. Става дума за адски много пари. Ако се отпуснеш и направиш грешка няма кой да ти прости. Тук грешките не се прощават, а се наказват. Но..., предполагам като във всеки бизнес. – повдигна, макар и несъзнателно примиренчески рамене и с равен тон продължи :
- Всъщност имах и късмет ... – прекъснах я с въпрос, за какъв късмет иде реч. Беше ми трудно в една мисъл да съчетая късметът и проституцията, още повече след разговора до тук. Разказа ми за структурата на този бранш. Обясни ми за йерархия, стандарти, правила, изисквания. Неписани естествено, но престъпването им, както казала се наказвало жестоко. В този смисъл бил и нейния късмет. Чиста случайност, късмет било, че попаднала на сводник, който бил на определено йерархично ниво и контингентът му бил от така да се каже „елита”. Неговите проститутки обслужвали ограничен кръг клиенти имащи висок обществен и материален статус. Първокласно обслужване и грижа за тези клиенти автоматично водело след себе си и същото за проститутките:
- Никой не би сглупил да предлага кофти стока на тези клиенти...плащат много и евентуално тяхно недоволство може да коства на сводниците не само бизнеса..., в такъв смисъл говорех за късмет. Ако трябваше да съм „магистрална” едва ли щях да започна...всъщност не бих...там е страшно, много от тези момичета не само, че нямат избор, но и биват принудени... - за кратко останахме в мълчание, отпивахме от изстиналото кафе. И двете съзнавахме, че това е уродлива приказка без край, и че думите ще са патетичен манифест за правата на жените. Нещо друго не ми даваше мира и затова попитах в прав текст как се свиква с мисълта, че продаваш тялото си за пари, как се свиква с предрасъдъците на хората, каква е цената и дали може да я плати !? :
- Ако питаш за семейство и деца..., определено искам. Когато започнах бях на друг акъл. Не съм и помисляла за семейство, дете..., но не от притеснение, а просто това бяха неща от бъдещето, далечното бъдеще и не съм си давала сметка, че всяко мое действие има последствия. Без значение дали позитивни или негативни...сега, не знам...вероятно... въпреки всичко и всички ще имам дете и семейство. – Угрижени бръчици пробягнаха по челото и. С издишането на тютюневия дим ги прикри. Когато димът се разстла издайническите бръчки ги нямаше :
- Всъщност имам опасения...и те са, че детето ще е мишената един ден. Не успяха мен и ще се опитат да го отстрелят него като диво прасе. Вероятно тези хора са щастливи само, когато са съсипят нечии живот. Не го разбирам...
- Аз също..., и не го разбирам, защото е без мотив. Мога да си обясня убийство...там е ясно...има мотив, без значение какъв, но има. Но в този случай мотиви няма. – посоката на разговора натежа. И двете съзнавахме, че един разговор и то в бъдеще време не би бил от полза в момента. Затова и побързахме да се освободим от товара. Не си заслуаваше да гоним бъдещето, то ще дойде само :
- Аз, всъщност..., нямам проблем със съвестта си. Правя секс за пари..., няма чувства, няма емоции. Не съм откраднала нечии мъж, не съм развалила семейство...няма нищо аморално и нечестно...секс за пари... – докато говореше видимо претъпя метаморфоза. Изправи раменете, изпъна гръб. Сексуалността и отново облъчваше околните. Възхитих и се. Имаше сила и увереност. Знаеше коя е, откъде идва и накъде да тръгне. Нямаше вреден оптимизъм, нямаше превантивен песимизъм. Срещу мен седеше жена с цена. Знаеше тази цена, която и плащаха за да плаща. Продължавах да пуша и обмислям казаното и видяното. Колкото повече отлежаваха в съзнанието ми, толкова повече една мисъл се загнездваше: „Проститутките са честни жени. Дори по - честни от повечето жени.” Беше от онези мисли, които се появяват сякаш въпреки теб и живеят свой собствен живот – независим от съзнанието ти. Тези мисли те променят – променят възгледите ти, възприятията ти,  
отношенията ти...