Не смъртта избира! Ние избираме смъртта! Доброволно, безгрижно, самонадеяно ние сами посягаме към смъртта. Безнаказано избираме смъртта. А тя, смъртта е неизбежна. Единствено тя ни е гарантирана още с раждането. И някак забравили, че цял живот ни съпътства, и някак повярвали в собственото си безсмъртие всеки ден и скланяме глава.
Обсебени от усещането за безсмъртие пренебрегваме смъртта, игнорираме смисъла на смъртта, а след това жално стенем и опяваме, лутайки се в собствените си страх, мъка, безсилие съзнавайки, че сме обезсмислили смъртта.
Няма смисъл смъртта предизвикана от самонадеяното пренебрегване на простите правила. Няма смисъл смъртта предизвикана от алчното пренебрегване на простите правила. Няма смисъл смъртта предизвикана от безхаберното пренебрегване на простите правила. Няма смисъл смъртта превърнала се в бездушна статистика. Няма смисъл в смъртта превърнала се уродлива надпревара, в която хронометър отброява не секунди, а трупове.
От честата употреба обезсмисляме смъртта, в същото време я правим все по – жестока. Гротеска закономерност – колкото повече се заиграваме със смъртта, толкова по – безсмислено жестока я правим.
Днес колко пъти и подадохте ръка !? Днес колко пъти в измамно чувство на величие и безсмъртие неосъзнато я избрахте за своя сянка!?
Не сложихте предпазен колан; пресякохте на метри от пешеходна пътека, светофар и подлез; притичахте пред спрял автобус, тролей, трамвай; настъпихте газта и вече на червена светлина профучахте през кръстовището; изпихте „само две бирички” и седнахте зад волана; превишихте многократно скоростта; движехте се в „бус” лентата, по трамвайните релси и дори в насрещната лента; изпреварвахте с 100 км./ч. в дясната лента; дадохте десет или двайсет лева рушвет на пътен полицай; платихте 40 лева за лек автомобил и 60 лева за бус и автобус и преминахте ДОКУМЕНТАЛНО на годишен технически преглед; паркирахте на завой, пешеходна пътека, тротоар, детска площадка; возихте собственото си дете без детско столче или предпазен колан; висяхте до кръста от прозореца на движещ се автомобил; платихте 300 лв. на инструктор и полицай и взехте шофьорска книжка; не подадохте мигач при тръгване и изпреварване, не включихте светлините. – Покани за смърт от първо лице, единствено число.
Взехте рушвет и казахте: „аре, бегай” и „да не се повтаря”; взехте рушвет и тържествено връчихте свидетелство за правоспособност; премълчахте и пуснахте безнаказано нарушил пътния правилник пешеходец и шофьор; взехте рушвет и пуснахте в движение превозно средство без дори да сте го видели; не сигнализирахте за кражба, рушвет, бездействие на шефове и подчинени в сферата на пътна инфраструктура; не се възпротивихте, когато овластени чиновници, политици нагло крадат пари предоставени за асфалтиране, ремонтиране, маркиране, обезопасяване, осветяване на републиканската пътна мрежа. – Покани за смърт от държавническо – административно лице, което клони към геноцид.
Колко много покани за смърт, а смъртта е неизбежна!
Смъртни сме и трябва да живеем живота като дар, не като прокоба. Нямаме права над раждането и смъртта, но можем да избираме как да изживеем времевия интервал между началото и края. Може би си струва да избираме и каним живота за да го обезсмъртим, и осмислим чрез смъртта.
 

http://ljube.com/imgs/2008/01/interviewwithgodbg1.swf

До boristodorov56. Признавам, че харесах клипа. Атеист съм. В този смисъл вярвам, че сами определяме пътя /живота/ си, само началото и края са ни предоставени от друг. Колко още трупове трябва да се въргалят по земята за да се, ако не спре, то поне намали този геноцид, който си причиняваме?

Имам предвид разбира се геноцида, който си причиняваме.

Вчера в деня на траур след бруталната и ненужна смърт на хора на пътя видях поредните абитуриенти да висят от прозорците на колите, малоумно крещящи и демонстриращи, че са се научили да броят до 12. А, докато профучаваха те на бул. Джавахарлал Неру в Люлин майка с количка пресече платното посредата на 10 метра от пешеходна пътека в ляво и на десет метра от светофар в дясно. Преди време една позната каза, че тези хора умират доброволно! Явно размазаните кръв и мозък, разкъсаните тела по улиците не са достатъчни!? Това е тотална малоумщина !