Ще Ви разкажа случка, не до болка, а до смърт позната.
Пазар. Квартален. Градски. Столичен. Улица. Тротоари. По тротоарите наредени ламаринени, ръждиви, с олюпена боя сергии. Върху сергиите, къде подредени, къде нахвърляни плодове, зеленчуци и какво ли още не. Най – отгоре и най – отпред плодове и зеленчуци с идеалната форма, цвят. Свежи, сочни. Примамливи, чак лигите ти да потекат. Спрях се до сергия, на която продаваха кайсии, защото седемгодишният ми син ме врънкаше да му купя, и макар да знам, че все още не са сладки и сочни, и видимо са расли на „сила” реших да му купя. 3.50 лв. за килограм. Прецених, че ще взема няколко за да ги опита. Извърнах се към продавачката и заявих, че искам кайсии за един лев. Сопна ми се сприхаво, че не можела да ги премери точно и аз и предложих да е около лев. Отвори пликче метна няколко кайсии и ги захвърли на кантара. Докара ги до лев и десет. Платих ги, взех плика и една детска ръка влетя в найлоновото пликче. Извади си една от там и докато я разтваряше по детски лакомо и бързо, хвърлих един поглед на плодчетата. Седем на брой – две изгнили, три силно натъртени, две абсолютно зелени. Бях с детето си и ругатните и клетвите потекоха като планински поток, но на ум. Не се върнах, защото от пазар щях да го обърна на панаир, а не желая да давам подобен пример за поведение на детето си. Щом се прибрах в къщи се замислих над случката и неусетно мислите ми стигнаха до изборите, до „тъмната стаичка”, до урната. Не намерих разлика. Така както продавачката наруши няколко закона и пренебрегна морални и етични норми в рамките на пет минути / Няма касов апарат, не ми издаде касова бележка, опипва и подава стоката с голи ръце, държи се грубо с клиенти, пробутва и продава скапана стока. /, така и политиците къде по две, къде по четири години нарушават закони. А ние за благодарност, за що ли им даваме власт и пари.
Всъщност отвращението идва от факта, че сме постоянно в поза „партер”, но не тази от спорта борба, а тази дето е за срам. Вярно, ще каже някой, че сами сме си виновни, че трябва промяна на манталитет и мислене, че трябват действия. Ще бъде прав! Но, как трябва да се случи всичко това!? Защото аз, като този някой знам, че трябва промяна, но не знам как да я осъществя. Защото тази сергия не е изключение, тя е стандарт. На целия пазар всички сергии са без касови апарати, продавачите продават без найлонови ръкавици и пробутват изгнилата си стока. Защото престъпника – депутат, министър не е изключение, а стандарт. Той на всеки четири или две години продава идеи, идеали, възгледи и сетне не ги изпълнява, а само натрупва по лични банкови сметки. Е, откъде да си пазарувам плодове и зеленчуци без да бъда принудена аз също да нарушавам правила!? За кой и как да гласувам без да ставам съучастник или пък солидарен длъжник!?
Знам, че трябва, но не знам как, защото всеки опит да променя статуквото води до разбиване на главата, не на стената!

 

повече глави трябва да ударят, но дали стената е една...

За съжаление въобще не е една. Прост пример - директор на училище нарушава закон, като взима пари за свидетелствата. Опитвам да потърся справедливост и се обръщам към инспекторат по образованието. На сайта си заявяват, че въпроси и жалби получават отговор в 30 дневен срок. Изтече законовия срок, отговор няма. Сега се чудя към кого да адресирам жалба спрямо инспектората на свой ред - не само че незнам кой контролира техните действия и бездействия, но и се съмнявам, че някой ще ми реагира и от там. Дотук станаха три стени. Като прибавиш и политическата ангажираност на директорка, инспектор и принципал, сиреч министър стават май четири. А свидетелствата вече са платени и получени. Аз наистина незнам вече как да действам! Имаше един лаф от филм: "Ово е стандарт!" - Нашият си български, вечен и неразбиваем.

Ако нито един не гласува - ще е световен прецедент и може би има наистина шанс за промяна. Вероятно веднага някой ще ме нахока, че няма да гласувам, но ще му отговоря така. Не аз съм проблема, че съм направила своя избор да не гласувам, проблема е в политическата схема, в политиците!

твърдо, под строй. И след това няма да има нужда от " размисли по зеленчуци ", а ще стоим постоянно в партер, леко приповдигнати.

Вярно, има едни 30 - 35 %, които ще гласуват и те ще предопределят следващите четири, а може би две години! Положението както винаги е абсурдно - и да гласувам и да не гласувам все ще сме в поза партер. Ето този омагьосан кръг ме побърква - как се излиза от него. Един от начините, за който се сещам е да си купя не скапани, изгнили тикви и кратуни, а да си взема еднопосочни билети за някъде, където стените за разбиване са ако не по-тънки, то поне по - малко.

Хубаво си решил да се продаваш, ама защо го правиш за десетина, двайсет лева!? Поне се изтъргувай, че да ти стигнат за нови цървули!