Екатерина Александровна Гордеева е родена в Москва през 1971 г. /28 май /. Едва на 3 години тя стъпва на ледената пързалка. Тогава никой не подозира, че Катя ще се превърне в емблематична фигура в света на фигурното пързаляне. И така още като невръстното момиченце е записана от родителите си в школата на „ЦСКА” Москва, СССР. В последвалите годините на усилени, жестоки тренировки Екатерина завършва гимназия и спортна академия, тогава под името : „Центральный институт физической культуры”. Встъпва в брак с партньора си от спортната двойка. По – късно, през 1992 г. се местят в Ню Джърси, Сащ и ражда първата си дъщеря – Дария. И до днес Катя Гордеева живее със семейството си там.
Само на 10 години Екатерина е, когато среща Сергей Михайлович Гриньков, тогава 14 годишен. По настояване на треньорите се събират в спортна двойка. Срещата ще се окаже съдбоносна, както в личен, така и в спортен план. Новосъздадената двойка Гордеева – Гриньков ще грабнат сърцата на публика, съдии, общността на фигуристите. Гордеева – Гриньков ще правят историята, златната история на фигурното пързаляне.
Техни първи треньори са Владимир Захаров и Надежда Шеваловская , чиито усет за таланти няма да ги подведе. С дебюта си на Европейското първенство за юноши в Копенхаген, Дания през 1986 г. стъпват на почетната стълбичка. Оценките им отреждат второто място. Само два месеца по – късно в Женева, Швейцария на Световното първенство за юноши се изкачват на върха и взимат първия си златен медал. Правят впечатление с елегантност и грациозност. Лекотата на пързаляне, синхронът помежду им са забелязани от съдиите. Публиката е във възторг от лъчезарната и винаги усмихната Катя.



На следващата година дебютират в клас „ жени и мъже”, но на Европейското първенство в Сараево, Югославия са дисквалифицирани. Заради контузия на Гордеева, съдията ги приканва да започнат от начало волната си програма. Отказват и я завършва без музика. Не излизат втори път и са дисквалифицирани, под бурните освирквания на публиката в залата. На Световното първенство, през месец март в Синсинати, Сащ те отново са на върха . Златен медал.
През 1988 г. е тяхното голямо изпитание. 15 – те Зимни Олимпийски Игри в Калгари, Канада. Още в кратката си програма, където се следи основно техническото изпълнение те изригват като вулкан. Под страстните и бурни ритми на „Кармен” те вдигат публиката на крака, нещо рядко срещано по време на изпълнения на кратка програма. Всички тръпнат в очакване на волната програма. Бледо сини, семпли костюми, музиката е компилация от творби на Менделсон, Шопен и Моцарт. В съчетанието са включени всички фигури – редуват се двойни и тройни скокове, пируети, спирали, поддръжки и всичко това в удивителен синхрон. Три минутното съчетание отново е изпълнено с лекота, фееричност, превърнали се в тяхна запазена марка. Публиката отново е на крака в бурни и дълго нестихващи аплодисменти. Журито е единодушно. Всички дават най – висока тогава оценка – 6.0. Гордеева – Гриньков печелят първият си олимпийски златен медал. Заемат и специално място в сърцата на публиката и съдиите. В същата тази година те печелят златния медал и на Европейското първенство в Прага, Чехословакия. Остават на второто място на Световното в Будапеща, Унгария.
Следват златен медал от Световното първенство в Париж, Франция през 1989 г. Златни медали от Европейското в Ленинград, СССР, Световното в Халифакс, Канада и Игрите на добра воля в Сиатъл, Сащ през 1990 г.
След края на сезон 1989 – 90 г. преминават към професионалистите за период от 4 години. И тук са в челните позиции и в постоянна конкуренция с друга руска двойка Наталия Мишкотьонок – Артур Дмитриев , също записали имената си в историята на фигурното пързаляне.
Тръпката към фигурно пързаляне като спорт, емоцията от чистото състезание, както и желанието за дублиране на олимпийската титла ги връща обратно на непрофесионалния лед.
1994 г. по време на Европейското първенство в Копенхаген, Дания / мястото, където дебютират като юноши и печелят сребърен медал / те правят своята сериозна заявка, че са се завърнали и са готови да прибавят още титли. Този път медалът е златен. Покачват напрежението, както сред своите конкуренти, така и сред публиката и съдийството. Битката за златото на предстоящите олимпийски игри ще оспорвана. Присъствието на Мишкотьоток – Дмитриев, Изабел Бразьор – Лойд Ейслер /Канада/, Манди Вьоцел – Инго Щойер /Германия/ придава особен заряд на тези игри. За кратката си програма на 17 – Зимни Олимпийски Игри в Лилехамер, Норвегия избират отново испано ритми – „Фламенко”. Кърваво червените им тоалети внасят още темперамент в програма, която отново е взривна, наситена със сложност на елементите. След края на съчетанието публиката отново е на крака и ги аплодира повече от допустимото. Повеждат временното класиране с една десета пред Мишкотьонок – Дмитриев. Волната програма предстои и е решаваща. Ще триумфират ли при завръщането си с втора олимпийска титла !? – Това е въпросът, който всички – акредитирани журналисти, публика, конкуренция и съдии - си задават. Отговорът ще дойде само след ден. Излизат предпоследни. За да получат всички отговор ще трябва да изчакат и двойката, играеща последна и тяхна пряка конкуренция. Вече са на леда и са посрещнати с бурни аплаузи и подкрепящи възгласи. Костюмите са решени в тъмно синьо преливащо в черно, с бяла яка и ивица по дължина от пред, за акцент. Семпли и елегантни, както винаги. Прозвучават първите акорди от музиката, избрана за съчетанието. „Лунната соната”. Нежност, ееферия, грация, съвършен синхрон. Три минути, в които Катя и Сергей разказват за изпепеляваща любов между двама им, за нестихваща страст между мъж и жена. Три минути красиво и трогателно разказана притча за любовта. Три минути, за които коментатор ще възкликне, че сме станали свидетели не на състезание, а на изкуство. По- късно в интервю Мишкотьонок и Дмитриев ще признаят, че е им е било неимоверно трудно да излязат на леда, защото са съзнавали, че нямат шанс за златото.



Екатерина Гордеева – Сергей Гриньков стават за втори път олимпийски шампиони. Завръщането е и тяхната „лебедова песен”. Ще прекратят активната си спорта дейност и отново ще преминат към професионалистите. Кариерата им на фигуристи е бляскава и паметна. Публиката ги боготвори . Две олимпийски , четири световни, три европейски титли. Включително медали от различни Гран При – та. Получили са всичко, към което са се стремили, за което са мечтали като спортисти. Време е да се оттеглят от непрофесионалтата сцена.
На приказката край слага смъртта. През 1995 г. Сергей Гриньков умира от инфаркт получен по време на тренировка на пързалката в Лейк Плесид, САЩ. Тогава е едва на 28 г. Катя на крехките 24 г. Дъщеричката им е невръстна. Следват трудни години, в които утеха намира в майчинството. Приема поканата на друга звезда във фигурното пързаляне – Кристи Ямагучи да участва в шоуто „Stars on Ice”. По всичко изглежда, че почитателите на фигурното пързаляне не са я забравили, продължават да я обичат и са във възторг от завръщането и на леда, макар и като индивидуална фигуристка. Участва и в руското телевизионно шоу „Леденият Олимп”.Остава да живее в Сащ. Омъжва се повторно за Иля Кулик , също фигурист при мъжете, от който има втора дъщеря – Елисавета.
През 2007 г. на новоучредени награди, по примера на кино наградите „Оскар” я удостояват с почетна награда за принос във фигурното пързаляне. Категорията, в която печели е „Легенда”.
През 2008 г. взима участие в друго телевизионно шоу на лед, което има състезателен принцип – „Ледников период” .
Екатерина Гордеева и до днес радва почитателите на фигурното пързаляне с грациозността, чувствеността, съвършеното пързаляне. Лъчезарната и усмивка не слиза от лицето и.

В статията са използвани информация от сайтът на Екатерина Гордеева /www.gordeeva.ru/, както и снимков материал от  
„Google”.