Каква е връзката между Алън Александър Милн, Антоан дьо Сент-Екзюпери и Паулу Коелю?  
Манекенките и българските поп-фолк диви, е най – краткият отговор.
Огромен брой манекенки и поп-фолк дами възторжено заявяват във „визитките” си, че любимата им книга е „Мечо Пух”, „Малкият принц” или „Единайсет минути”. Превърнали са четенето /като такова/ в хоби!?!?
Често си задавам въпроса: Защо именно тези автори и тези творби? Мъчи ме и въпросът: Може ли четенето да е хоби ?
Защо не, да речем Ран Босилек, Емилиан Станев и Жан-Пол Сартр? Защо не „Патиланско царство”, „Лакомото мече” или „Погнусата”?
Не ме разбирайте погрешно. Нямам абсолютно никакво намерение, нещо повече, не бих дръзнала дори да правя сравнителен анализ на споменатите автори и творби в търсене на отговора: Защо точно те?
Ясно е обаче едно – манекенките и поп-фолк певиците най – често посочват Милн, Екзюпери, Коелю и „Мечо Пух”, „Малкият принц” и „Единайсет минути” за свой любими автори и творби. Следователно, трябва да има нещо специално, нещо „по-така”, че да са заслужили тази, така височайша висота да бъдат „любими” на манекенки и поп-фолк певици!?
Преди две вечери в едно телевизионно ток-шоу получих отговор на въпроса, дълго време прогонвал съня ми.
„Любими” са им, защото не е трябвало да извършат жестокото, тежко, обременяващо усилие да ги прочетат. Най – накрая се намери една откровена, тъпа, но откровена певачка, която да разсее всякакви съмнения, че манекенките и поп-фолк певиците са и ...интелигентни. Най – после в прав текст една от тях оповести, че книгите в света на манекенките и поп-фолк певиците са чисто и просто част от PR кампания.
„Евала!”
Сега вече имат неповторимия шанс да се захванат здраво за работа – едните да радват окото с красота и елегантност, другите да радват ухото с глас, тембър в кръчмите.
Няма да има нужда да изтезават умовете, своите и на аудиторията с „философски” съждения родили умопомрачителни фрази, изказвания от рода : „Цялото българско човечество...”, „ ...водата и кислорода да земята свършват...”, „озоновата дупка е следствие от дишането на човека...”
Съвсем на страна ще оставим въпроса: Защо въобще им трябваше на PR агенти, продуценти, имидж-мейкъри, импресариа, манекенки, поп-фолк певеци да се захващат с, по – всичко изглежда, непосилна и тотално ненужа кампания да изграждат представата за манекенки и певици с докторати по философия, литература, екология, които докато се преобличат зад кулисите или се разпяват зад сцената жадно четат Булгаков, Сенкевич, Стендал, Зола.
Красиви сте, имате „ангелски глас” – това е достатъчно на аудиторията, защото тя това и очаква от Вас.
А, „Мечо Пух” и „Малкият принц” – никому не е навредил прочитът им, та макар и като хоби.