Достигнали сте етап от живота си, в който искате да запишете с големи и светли букви името си сред „обществото на гордите собственици на недвижим имот”. Искате на изпълните завета на дедите за доказване на мъжественост – дете, къща /дом / и дърво. Взети под внимание аспектите – приемственост, уважение към възрастта и мъдростта са достойни за почит. Прибавени към тях аспектите – чувство за завършеност, гордост, удовлетворение натоварват собствеността с величествена осанка и продължават традицията, придавайки и могъщ характер. 
Ще ползвам слогана на една реклама, защото едва ли бих могла да измисля нещо по – удачно!
„Традициите не са това, което бяха!”. Ще споделя с Вас и мъдрото заключение на човек, който не би могъл да се оплаче откъм собственост. Когато за първи път го чух да произнася прозрението си го подминах с лека ръка, водена от зеленината на младостта, както и от вроденото ми недоверие към богатите и заможните. След години прозрението му се стовари върху ми, и сякаш не ми беше достатъчно материализирането на самото прозрение, ами дори с ехидна усмивчица ми казваше, най – мразеното от мен изречение : „Аз нали ти казах!”
Прозрението се състои от три думи, които понастоящем са личният ми „Дамоклев меч” : „Собствеността поражда страдание!”
 Съотнесено към днешните български реалности въпросното прозрение ми е повече прокоба, отколкото чиста констатация, следствие на натрупан житейски опит.
Ще Ви разкажа през какво преминавате в желанието си да придобиете собственост в условието „България”. Дали ще извървите цялото разстояние, дали ще застанете на „старт – линията” това вече го решавате единствено Вие.
Първото, което е добре да знаете, че всъщност няма да се движите по асфалтиран път, нито дори коларски. Преминавате през пресечена, направо казано насечена местност. Шансовете Ви се увеличават, ако поне веднъж в живота си сте участвали в състезание по ориентиране. Разликата обаче е съществена. В ориентирането имате карта на цялата местност , по която трябва да препускате и местата за „регистрация” са оказани до едно. В придобиването на имот боравите с насаден в съзнанието Ви завет, с неточна, непълна и не-подробна карта, чиито граници и финална линия, сякаш са се наговорили и са извън парчето шарена хартия в ръката Ви. Ако се чувствате уверен и опитен може да опитате ориентиране по звездите, но не забравяйте, че и Колумб се е осланял на звездите и…ей го на, докъде се е докарал!
Ако спортната злоба и хъс за победа / добиване на собствен недвижим имот / са в пъти повече ще нагазите в трасето.
Трябва да знаете, че има два начина на осмисляне необходимостта да се настаните под графа „собственик”. Най – общо казано двата начина са същите като за всички останали решения и действия в живота Ви: „Преди и след” Проблемът на „преди” е, че не разполагате с всички парченца от пъзела, чиято липса в много от случайте довежда до „ Що ми трябваше да се забърквам!?” / Това е олекотената версия! Както можете да се досетите прикрепените псувни, ругатни и изблици на агресия са задължителни, защото апоплексията Ви е в кърпа вързана!/ Начина „след” отново ще Ви доведе до „Ама, къде ми е бил акъла!” Тогава вече рискувате да изпаднете И в авто-агресия. Въпреки вероятността да се докарате до апоплексия горещо Ви препоръчвам варианта „Преди” . Вроденото Ви чувство за самосъхранение може и да сработи и поне да сведете щетите до минимум. 
Ето няколко изходни позиции за „преди”, които да спомогнат за да не се чувствате на финала като изстискан лимон, който на всичко отгоре е засаден/пресаден в спукана саксия, която на всичко отгоре ограничава растежа му.
Обмислете първо мотивацията, която Ви води за закупуване на имот. Купувате го за да изпълните завета, с който сте откърмен. В този случай имайте предвид, че този завет произлиза от времена, в които „заседналия”* начин на живот е бил почти задължителен, поради липсата на „обществен транспорт” . Естественото недоверие на тогавашните човеци към нововъведенията – самолети, автобуси, автомобили, плавателни съдове, също е наливало в полза на застояването! Да не забравяме, че в зората си тези превозни средства са били скъпоструващи удоволствия, непосилни и непотребни за масите. В този смисъл отговорете си на въпроса дали застопоряването на едно място е всъщност онова, което искате и планувате за себе си?
Води ли Ви мотивация с търговски характер ще бъде подкокоросвана от PR и рекламни трикове, гласящи че недвижимите имоти са сигурна и стабилна инвестиция, че реализирането на печалба при покупка и последащата продажба е гарантирана. При този вариант не забравяйте, че природните бедствия, битовите бедствия / късо съединение, пожар, спукан водопровод и т.н. / не се влиаят нито от търговските механизми, практики и правили, а още по – малко от емоции. Не пренебрегвайте и факта, че в търговията, икономиката няма постоянни величини. А най – променливата величина във формулата са парите Ви. Пренебрегнати, могат да Ви извъртят номер, който ще стряска дълго съня Ви.
Следва продължение…

Ще очаквам продължението. Силно се радвам, че хората започват вече да мислят с главите си, а не се поддават на провокациите. Само така можем да променим ситуацията - като покажем на строители и предприемачи, че няма да се примиряваме с техните глупости.
Още веднъж, поздрави!

Продължение има, и ще е поне в още две части. Оказа се, че темата е по - обширна от очакванията ми.С тази статия ми се иска да разкажа за аспекти, които рядко биват засегнати. Не желая да давам съвети, затова и се опитвам да я напиша с шеговит тон. Но, едва когато човек "нагази" в тази територия вижда и тези аспекти, които костват нерви и време.

Преди време написах две поодбни статии, в които обаче направих грешката да изкажа лично мнение с елементи на анализ, но отнесох толкова негативи, че просто се отказах. Оказа се, че да мисли човек е равносилно на това да завижда :) невероятен извод :) Но пък съм спокоен, казвам го и на теб - който мисли с главата си, може би няма да сбърка, който се води по тенденциите със сигурност бърка. Просто тенденциите стават тенденции след като тези които са ги провокирали вече са обрали печалбата :) Това е универсален принцип, не само за имотния балон.

Дали пряко или не, аз изказвам личната си позиция. Вероятно ще се намери читател, който да ме упрекне в някоя и друга конспирация, че съм злобна, че съм "нередовна", че пиша пълни глупости. Негово право е! Не затова реших да напиша материала. Ако, по някакъв начин спомогне някой да си спести част от премеждията при сдобиването на собственост, да избегне някой от проблемите, с които може да се сблъска, ще означава само,че си е струвало да напиша тази поредица. Винаги, ще има някой, който да обвини в завист. Няма как, а пък и не е необходимо да доказваш, че "нямаш сестра". Поздрави!

Дано продължението е по-смислено, защото тук не видях нищо конкретно, а само разтягане на локуми. Не съм против идеята, тема на писанията, но зад това "страдание" не усетих никакви аргументи...